Невидим Пунктир

Аз съм призрак на времето,
дете на прахта от звездите,

жив спомен, проявяващ се в тяло,
живеещо миг, жизнерадостно ...

Когато моменти пресичат ефира,
и мракът пребори последния лъч,

тогава отново започва двубоя,
баланса решава се още веднъж...

Цикли безкрайни, какъв алгоритъм,
играта тъй сложна, неспирно преплита,

сюжети, нюанси,
музикални - фанфари прекрасни...

Аз съм призрак на пространството,
дете на вакума и безкрайната шир,

следа, проследяваща Цялото,
до един открояващ се миг ...

Дали спомен далечен или
невидим пунктир,

тази картина, рисува човека -
динамичен, двустранен магнит...

Какво ще си хванеш, светлина или мрак?
Е играта дуална в нашият свят...

Избор, баланс, усилия - грешки,
цикъл безкраен тъй здраво държащ ни ...

Аз съм призрак на личният дух,
дете на искрата и идеята жива,

сега случва се в този момент,
кипи от вътре, пътя намира ...


Дим Митър Хакини
19:27 24/09/2019