Постинг
16.10.2010 12:45 -
Прах
Автор: trip
Категория: Тя и той
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2010 20:15
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 16.10.2010 20:15
когато дойде Тя - идея,
мисъл, пулс, енергия,
мечта или с други думи Муза,
Аз сядам и бързо впрягам
таз шейна и пиша рими, стихове
неща дълбоки скрити в моята душа...
Потокът енергиен мощен
бързо хвана ме и ето пак
подложен на разпит,
но не кръстосан, а с магия
омагьосан сърцето мое се присви
и аз разбрах - О отново ще боли...
интересно е че знаех,
интересно е как нехаех
чувства по силни от урока
чувства огнени дойдоха...
всичко се повтори, докога ли
вятъра ще гони, в таз игра на
въздух и земя - пак останах във прахта
А вятъра е хитър, ето го
отлита, земята си остана
тъжна... обладана е от липса
на това прекрасно чувство мисъл,
когато вятъра докосва нейните коси -
зелените треви и пораждат тез мечти
нежни като сутринни роси
къде ли вятърът лети в тез
студени пред зимни дни
какво ли мисли той сега
не му ли липсва таз земя
о как прегръща нежно тя...
целувка запалва се искра,
но не бързай просто грешка е това
очи зелени с големи червени алеи
по тях малки потоци пресъздаващи
житейски уроци, приятелства и пороци,
а Земята надигна глава и извика на вред
по света - Въздуха, вятъра прави
обикаля на вред по чукари,
приятел си мой и аз не ще да забравя,
цялата нежност с която даряваш,
но и също как да се пазя.
и ето настъпи момента в които
падна последна монета, вече
няма какво да се крие всичко е
ясно камбаната бие, вода по прозорците
бие, буря настана, а земята там си остана
посветено на самолет номер пет
12:37 16.10.2010 г.
мисъл, пулс, енергия,
мечта или с други думи Муза,
Аз сядам и бързо впрягам
таз шейна и пиша рими, стихове
неща дълбоки скрити в моята душа...
Потокът енергиен мощен
бързо хвана ме и ето пак
подложен на разпит,
но не кръстосан, а с магия
омагьосан сърцето мое се присви
и аз разбрах - О отново ще боли...
интересно е че знаех,
интересно е как нехаех
чувства по силни от урока
чувства огнени дойдоха...
всичко се повтори, докога ли
вятъра ще гони, в таз игра на
въздух и земя - пак останах във прахта
А вятъра е хитър, ето го
отлита, земята си остана
тъжна... обладана е от липса
на това прекрасно чувство мисъл,
когато вятъра докосва нейните коси -
зелените треви и пораждат тез мечти
нежни като сутринни роси
къде ли вятърът лети в тез
студени пред зимни дни
какво ли мисли той сега
не му ли липсва таз земя
о как прегръща нежно тя...
целувка запалва се искра,
но не бързай просто грешка е това
очи зелени с големи червени алеи
по тях малки потоци пресъздаващи
житейски уроци, приятелства и пороци,
а Земята надигна глава и извика на вред
по света - Въздуха, вятъра прави
обикаля на вред по чукари,
приятел си мой и аз не ще да забравя,
цялата нежност с която даряваш,
но и също как да се пазя.
и ето настъпи момента в които
падна последна монета, вече
няма какво да се крие всичко е
ясно камбаната бие, вода по прозорците
бие, буря настана, а земята там си остана
посветено на самолет номер пет
12:37 16.10.2010 г.
Няма коментари