Първият акорд удари,  диригента даде знак...   Времето, врата отвори, направи път на своята сестра.   Вода, се спусна в танц неволен, от бързей - камък пирует,   Слънчо - светеше доволен, какъв спектакъл, живота е сюжет...   А тя, танцуваше в без края, без да спира - всеки ден,   обливайки със мека пяна, просторни земни брегове,   дарява, мъдрост и наслада, където е добре дошла,   но също, има лоша слава ядосана от нейните деца...   Вода, живота наш - това си ти, Благодарим - за всички мили дни !   8:33 PM 3/22/2012

http://trip.blog.bg/poezia/2012/05/23/voda-zachevane.958152