Постинг
12.10.2011 15:07 -
Светлина и Мрак
Крива - времева пролука,
близо, до Земята се пропука,
погледи - могъщи...
наблюдават я, а тя се мръщи,
дълбоко в нея - треперят къщи...
Хаос - се усмихна и
тактично им намигна:
- Каква дилема, драги мои,
какво ще стане с нашият герои?
Очи, магически насреща,
превръщаха света в арена - тежка...
Светлина кристална,
тъмна и овална, атмосферата
прониза, с гръм в недрата
генератор имплантира...
сълза огромна, нейде падна,
а Земята наша се разплака...
Честоти, зловещи затрептяха
и всички хора обладаха...
денят, превърна се във нощ,
роди се свят, пропит със мощ,
но не светла и добра, а с
лош характер и душа...
Тъмнина се спусна,
век след век, хора сенки
ходеха на вред, илюзията
жестока, битието изгради,
свят на болка и лъжи...
Ток метален, обувка остра,
завъртя се в кабинета лоста,
Светлина, усмихна се, намигна,
лъч откъсна се и тръгна...
любов да дава е заръка,
в тези времена на мъка
Очи отвори, това е той
това е нашият герой,
това си ти, това съм аз,
това сме ние Светлина и шаш
за всички тези, мили същества,
покрити с черната тъма
Усмихвай се, живей,
не страдай, песни пей,
разходки свежи в планината,
потопи краката в ручей,
усети водата, звездите
гледай, усмихни се,
радвай се и тичай,
наслаждавай и обичай
Момента важен е сега,
почувствай тази свобода,
мислите реалност стават,
момент забрава...
спокойствие - наслада,
каква Космическа награда!!!
2:54 PM 10/12/2011
близо, до Земята се пропука,
погледи - могъщи...
наблюдават я, а тя се мръщи,
дълбоко в нея - треперят къщи...
Хаос - се усмихна и
тактично им намигна:
- Каква дилема, драги мои,
какво ще стане с нашият герои?
Очи, магически насреща,
превръщаха света в арена - тежка...
Светлина кристална,
тъмна и овална, атмосферата
прониза, с гръм в недрата
генератор имплантира...
сълза огромна, нейде падна,
а Земята наша се разплака...
Честоти, зловещи затрептяха
и всички хора обладаха...
денят, превърна се във нощ,
роди се свят, пропит със мощ,
но не светла и добра, а с
лош характер и душа...
Тъмнина се спусна,
век след век, хора сенки
ходеха на вред, илюзията
жестока, битието изгради,
свят на болка и лъжи...
Ток метален, обувка остра,
завъртя се в кабинета лоста,
Светлина, усмихна се, намигна,
лъч откъсна се и тръгна...
любов да дава е заръка,
в тези времена на мъка
Очи отвори, това е той
това е нашият герой,
това си ти, това съм аз,
това сме ние Светлина и шаш
за всички тези, мили същества,
покрити с черната тъма
Усмихвай се, живей,
не страдай, песни пей,
разходки свежи в планината,
потопи краката в ручей,
усети водата, звездите
гледай, усмихни се,
радвай се и тичай,
наслаждавай и обичай
Момента важен е сега,
почувствай тази свобода,
мислите реалност стават,
момент забрава...
спокойствие - наслада,
каква Космическа награда!!!
2:54 PM 10/12/2011
Вълнообразно
Няма коментари