Стоях, загледан във небето,
усещах, ударите на сърцето
облаци красиви, плуват бързо,
не оставят дири, пухкави
и бели, тук та ме са почернели
какво ли значи пък това?
игра - на вятърни цветя

Мечтаех, с облаците си играех
скитах и с чудни фрази ги наричах
кой направи ги такива,
че дори са живи и пулсират
ето виж го, той порастна, голям е,
с нова краска...

Една, загадка съществува,
и охотно се ръкува,
със всеки, който тръгнал е
да плува, през бурните води,
на тайни и мечти, търси,
бори се и бди, да открие
скрити те врати,
където крият се уви
отговори вечни и послания
човешки...

Всеки облак, уникален
от мисълта човешка е направен
мисъл светла и красива
набързо го формира,
изящен пухкав и красив
наследника на позитивен миг...

Някъде, някой се ядоса
чу се удар плосък, писъци и
злоба, мисъл напоена със
отрова, облак черен се намръщи,
иска кръв и кости...
колесница, по небето се разходи,
тътен душите ни прободе...

Милярди, хора по света,
не правят никакви добри дела,
егоизъм, ревност, злоба и лъжа
са само част, от мрачните лица,
препускащи ни през
света - с цел една:
да поробват с лекота,
всяка срещната душа...

Ден, промяна ще настъпи,
крачиш бавно, през огромни локви,
суша има, бряг красив,
но с мисъл чиста, ще се справиш ти...
позитивни мисли и усмивка са
оръжието ни, в тази смъртоносна битка
пак загледах се в небето, а този
стих, роди се във сърцето...

8:02 PM 1/3/2011

Мислите ми , като облаци прелитат
и с блага вест , при теб пристигат !
Не унивай , не тъжи
и позитивните мисли с усмивка посрещни ;)

Благ Сезон се пак задава, благодаря за коментара :) моите облаци са бели пухкави големи с усмивка заредени :)

поздрави Сезони :)