Зима е...
а тя е стара,
стои подпряла
се на прага...
гледа от далеч
и сняг разпръсква
с кристалният си меч...

Предел различен
крие тя, дали
това е тайната?
когато всичко
стане бяло и пусне
своето одеяло,
сякаш времето замръзва
и нищо вече
не помръдва...

Ето, атом непокорен
сега е мирен, недоволен,
Зимата студа държи,
и опъва яростно юзди,
когато каже всички
знаят, игра със нея
не желаят...

Времето заспа...
а облаците нощем,
правят чудеса...
разкриват приказки
в снега, променят
формата, света...

Сега, всичко е различно...
какво се вижда?
защо е нетипично?
Света се промени,
а Зимата, картина
скрита ни разкри...

Свят в света,
измерение, пролука...
от къде изскочи?
Стои си тука!?
идея-мисъл:
времева хралупа!

Очите наши,
мили драги,
не виждат всичко
имат си прегради...
кой даде ни това?
е стъпка, следваща
врата...