Седя загледан във небето,
мечтая пак събужда се сърцето...
ритъм, музика, мечта пак летя в
света на моята глава

Усмивката ми - сила моя,
с която аз предвижвам
се на воля, в свят
на тяло и душа, но
границите падат - Да...

Сякаш ластика прескачаш
и очакваш трясък...
но всъщност вече връзка
няма, спокойно крачиш
без товара, светове
мечти, реалности,
въпрос - тоналности...

Чувство, толкова красиво,
зарежда ме, напълно диво...
усещам как политам
от тялото измъквам се
и тичам, там през облаците
бели, големи, като
пухкави дантели

Всеки ден, усмивки
аз раздавам, смея се,
и се надявам, че усмивките
ни мили не просто
механично сиви, а те, сила
са голяма, но нищо ново -
изненада...

Дали вярваш или не,
е избор твой, дете,
на таз земя, усмивката
е светлина, здраве,
свобода, на твоята душа...
тя храни се с това...

Слънцето припича леко,
отново тръгвам през полето,
по пътя мой, с безброй
завой, но за спътник свой,
Усмивка притежавам,
а с нея, дори и
мрака побеждавам...


6:57 PM 7/20/2010

Mnogo mi haresa napisanoto. Pozdravi.

blagodarq :)