Поляна зелена,
слънчева, подредена
с дървета, вписващи
се в сюжета...
пейзаж наподобяващ
мираж, стъпка напред,
не гледах, а чувствах
този момент...

Желание топло
в мен се роди
закрачих аз бодро
през тези земи,
нещо ме водеше
през тази поля
и аз знаех -
следвай духа...

Точно тогава
нещо се случи,
времето спря...
намерих целта...
но каква ли е тя?
- момента съдба!

Как го уцелих?
отговор няма,
не се и надявам
просто направих
каквото приляга,
на този момент
и ето аз лягам
в тревата зелена
с гърба си докосвам
Земята студена...

Прегърна ме тя
със своите ръце
и бързо пречисти
моето сърце...
очите отворих
а чувство в мен
отново говори...
ето това е
нова мечта,
сякаш роди се
нейде звезда...

Вятърът - дъх,
океана - сълза,
а ние - част от
всички деца
на тази планета
с име Земя.

Но човека какво е?
изникна въпрос...
и защо ли си мисли
държа Аз
най - силния коз...
Земята добра,
много търпя,
но знай, ще дойде деня,
в който ще решава
не друг а Тя...

12:02 AM 6/28/2010