Усмивка, разходка,
крачи девойка

дървета алеи,
парка зелен

кучета лаят,
слънцето грее

птички летят
това е деня

среща, приятели
кръг на познати

купона настъпи
всеки се клати

бира се лее
всички крещят..

страхотна забава
обичам деня!

колко красиво
чак не реално,

и тогава се случи
нещо нормално..

архитекта пристъпи
работа има

бързо замеси
торбата с цимента,

ето чертае
първата лента

някой носа си
бързо залепва

- карта, тръба,
бързо дай си носа..

това е девиза
на всички деца...

работници много
задачи си имат

архитекта раздава
за всички ще има..

фигури разни
пешеходни пътеки

чертожници редат,
- Боже колко амфети..

колко ли друсат
не искам да знам,

но всеки ще каже:
- о аз съм в друга графа..,

но отговор има..,
два кинта е грама

и всеки друса до
пълна забрава

пълна поквара
горките деца..

какво ли им трябва?
момичето ново

интересно погледна
в какво ли пак се замесва?

някой я мерна
към нея пристъпи..

- Ей секси защо ли се мръщиш?
не си ли модерна

ела аз черпа!
тя се усмихна

и леко отказа,
но минаха пъти и

ето подава...
първата стъпка

пълна забрава..
какво ли им дава?

и ето повтаря
отново ще вземе...

няма опасност
аз нося това бреме...

шефа съм аз,
каза си тя

мога да спра
още сега... и стана

нова звезда..
- три пъти ура!

така си повтаря,
но ето забрави

какво е да спиш, а
приятели няма

напълно изтръпнала
чувствата нула

не спреш ли на време
загубваш и ума..,

но нищо не дава,
а всичко ти взема

да обичаш
е глупост!

пълна дилема..
- о, аз пак ще си взема..

това е амфета
всички приветства

моля заповядай
в мега комплекса,

но бремето тежко
данъка взима

никой не пита
а просто прибира...

това е то панаира..
моля никой да не взима!


01:31 13.6.2010 г.