Постинг
12.06.2010 13:30 -
Огледало
Пътека от растителност
превзета,
криволичи през полета
устремена към места
високо в планина
докосваща с върха си,
тези синева
където скри се
мъдростта на
планетата Земя..
Езеро голямо
в тази планина
е просто капчица
- сълза..
лъчите денем то
поглъща,
а вечер за звездите
в огледало се превръща
точно в тази планина,
родена е, била една
мечта, да видят
смисъла в света..
монахът стар,
расото си взе,
помоли се, и
тръгна да пребори
своите вътрешни
неволи..
по пътеката
позната
той закрачи,
а листата
радостно трептяха и те
приветстваха мечтата..
пред езерото
той застана
и с медитация се
захвана..
дни минаваха, седмици
се затъркаляха..
а той стоеше
неподвижен,
и за Истината
бе загрижен
Какво ли става
с мен
когато падна в плен
на чувство
защо е всеки убеден
- о да другия, играе си с мен..
защо винаги виновни
са другите способни
да мислят като нас?
какво се случва в този час?
капанът е поставен
остава само да те хване..
мрежите безброй
на друг вътрешен герой,
а именно - ума твой,
дава предпоставка
за една сериозна
схватка..
истината, той я знае,
но защо да ти я каже?
защо си ти, ако той
я разгадае?
тънкия момент настъпи
монахът бавно се разкърши
отново беше във света
вдиша бавно,
глътка въздух
красота...
Звезди покриваха
небето,
а той с усмивка
камъче
притиска към
сърцето...
с ръка замахна
и камъка към
езерето тихичко
запраща..
чу се звук,
а той потъна,
но след себе си
вълнички образува..
Огледалото се развали,
а образа му придоби
кривите на водните
вълни..
мина време, а водата
пак непроменена
отразяваше света,
а прозрението
настъпи на мига..
бъди вода,
оглеждай се в света
усети мига ..
какво си ти
и защо се промени?
отговора скрит е в нас
и от този час
всеки става огледало
за нашето страдало..
виждаш себе си сега
от другата страна,
каква шега..
решението ли е това?
Уви - Да!
Не съди, не слагай
етикети,
защото отразяваш се във
всеки...
Ти си Аз и Аз съм Ти,
а пред нас стоят
дебелите врати на
мъдростта отварят се,
които само за лица
огледали се в света.
12:55 PM 6/12/2010
превзета,
криволичи през полета
устремена към места
високо в планина
докосваща с върха си,
тези синева
където скри се
мъдростта на
планетата Земя..
Езеро голямо
в тази планина
е просто капчица
- сълза..
лъчите денем то
поглъща,
а вечер за звездите
в огледало се превръща
точно в тази планина,
родена е, била една
мечта, да видят
смисъла в света..
монахът стар,
расото си взе,
помоли се, и
тръгна да пребори
своите вътрешни
неволи..
по пътеката
позната
той закрачи,
а листата
радостно трептяха и те
приветстваха мечтата..
пред езерото
той застана
и с медитация се
захвана..
дни минаваха, седмици
се затъркаляха..
а той стоеше
неподвижен,
и за Истината
бе загрижен
Какво ли става
с мен
когато падна в плен
на чувство
защо е всеки убеден
- о да другия, играе си с мен..
защо винаги виновни
са другите способни
да мислят като нас?
какво се случва в този час?
капанът е поставен
остава само да те хване..
мрежите безброй
на друг вътрешен герой,
а именно - ума твой,
дава предпоставка
за една сериозна
схватка..
истината, той я знае,
но защо да ти я каже?
защо си ти, ако той
я разгадае?
тънкия момент настъпи
монахът бавно се разкърши
отново беше във света
вдиша бавно,
глътка въздух
красота...
Звезди покриваха
небето,
а той с усмивка
камъче
притиска към
сърцето...
с ръка замахна
и камъка към
езерето тихичко
запраща..
чу се звук,
а той потъна,
но след себе си
вълнички образува..
Огледалото се развали,
а образа му придоби
кривите на водните
вълни..
мина време, а водата
пак непроменена
отразяваше света,
а прозрението
настъпи на мига..
бъди вода,
оглеждай се в света
усети мига ..
какво си ти
и защо се промени?
отговора скрит е в нас
и от този час
всеки става огледало
за нашето страдало..
виждаш себе си сега
от другата страна,
каква шега..
решението ли е това?
Уви - Да!
Не съди, не слагай
етикети,
защото отразяваш се във
всеки...
Ти си Аз и Аз съм Ти,
а пред нас стоят
дебелите врати на
мъдростта отварят се,
които само за лица
огледали се в света.
12:55 PM 6/12/2010
Няма коментари