Вратата отваряш,
бавно пристъпваш
музика, пушек
познати лица,
вихри се пак
веселба..

поредната крачка,
и виждаш една
чудесна играчка..

Усмивка, момент
поглед превзет,
сини искри
пърхат до теб

Вселената каза:
и всичко започна
точно по плана...

Огън избухна
всичко запали
искрите препускат
нежно те галят

Ето я!
Тя е сред нас..
Тишина...
Има ли думи за
тези неща?
О, не...
не мисля
точно сега...

обсебен съм
от тази вълна
нейното име
стои дълбоко
в наште сърца ..
- знаеш го..
...не питай сега!

Облаци.
Това е момента..
нищо нe виждаш
в мъгла
се предвижваш...

Вихърът в теб
напълно обзет
от совите дела
е нашата посока
в тази страна...

на къде ли води
тази врата?
стъпка и още
една...

светлината изчезна
топлината изгаря
Болка - това е
нашата реколта!

Изправи се бавно..
с голямо лице..
надрано...
от желязо изковано..

- Здравей.. глас от
стомана в сърцето
отекна. Аз съм за теб
твойта пътека...

Очите отваряш и
и в миг изкрещяваш:
- Махни се от мен!
а тя се усмихва и
все по силно те стиска..
защо ли така?
това е въпросът
- нашата врата..

и ето усмихна се тя
почувствах пак топлина..

- Приятелю мой аз съм
учителя твой...

тогава разбираш
скрити неща,
забулени там
от онази мъгла,
а вихърът твой
как взел е
погрешен завой..

Благодарност
изпита към твоя
учител, а той
смеещ се рязко
изрича:

- Тук съм и
пак ще се върна...

объркаш ли пътя
към теб ще се втурна..

този урок е вече
предаден, но моля
ти не забравяй..
защото пак ще те хване...

10:06 PM 6/3/2010