Умът играч голям е,
всичко иска той да хване.

хайде бързай казва той,
няма време - любими мой..

ума се храни със война,
лоши мисли - логика.

когато сам съм, очи затварям
и светкавично долавям:

потоци мисли, размазани картини
неспиращи от толкова години

какви са те и мой ли са?
че разбира се, на кой да са!

ако ти усмихваш се сега,
то ума си прави пак шега.

какви картини каква шега?
защо ли пък чета това?

идеята прекасна
е съвършенна, проста - ясна.

човекът мисли постоянно,
а да чувства - криминално!

Когато сме били деца
действали сме от душа.

но тази грешка бързо се поправя
и моля да не се повтаря!

момента ли почувства?
- не монета в джоба пускам..

умът намсева се веднага
и бързо пак душата побеждава

умът я мачка постоянно,
това е много важно!

а душата мила във ъгълът
се скрила..

какви души и мозъци?
този пак лети в тъмни облаци..

тронът свой прекаресен
узърпаторът ни властен

- властният ни ум, държи
и никога не ще да позволи

на другата си половина
душата ни любима

да засвети като слънце
в летният прекрасен ден

да усмихва се на всеки и
летяща тя с гразциозни пироети

да изпълва ни с любов,
щастие, и всички хубави неща

- даровете на света, направен
за живота на душа, а не, на тиранина - ума

моля не унивай, ако
пожелаеш - емигрирай.

но не в другата страна, а
почувставай със сърцето си света!