Пристигам на място
малко и тясно.
Виждам човек,
весел, но блед.
Два духа притеглят се
и весело смеят се.

Приятелство,
мисли еднакви,
случки, трип на догатки.

Зная, виждам и във
времето предвиждам...

сдух, полъх студен
обладава и мен.

защо се прибягва
към средства лоши и
грозни? Убиващи този,
които забива иглата в ръката...

Духът ми пропада там, нейде в ада
капка сълза пада и чупи леда..
- тишина.. светът е такъв, а
човек е на път и крачи и
грачи грозни неща, а
в околното плуват големи лайна.
Моля ви спрете света!!!

За всички които се закачиха на въдицата, за всички, които останаха там..., за всички:
Моля, живейте но не така, зашото смъртта е там - в прахта.