Постинг
28.01.2014 20:35 -
Стъкленица
Стъкленица
Стъкленица нося във сърцето, плуват в нея светове,
митично приказни сюжети, мечти на малкото дете...
Вселената сърце пулсира, рисува с мека топлина,
картината, каквато бива, дълбока лична тишина,
Вятър галеше водата, вълни играят на синхрон,
планета толкова позната, това е моят дом...
Сега намирам се на нея, дали съм искал аз това?
какъв съм бил, какъв ще бъда, отговор ни дава Тя...
Свят изпълнен със магия, думи остри, като нож,
чувства строго деспотични... диктуват всеки ход...
Някъде, по пътищата криви, разказват приказки от мед,
за души свободни и отминали години, когато светехме на вред...
Кога промяната настъпи, няма писмен документ,
но лъжите толкова изкусни, създават истината век след век...
Закони стриктно подредени, прикриват всеки гъсталак,
в които може да се шмугне, търсачът виждащ знак...
Но искрата винаги ще свети, където живите мечти,
приветстват със усмивки меки, свободно вечните души...
Да вярваш силно в нещо свято, да вярваш в свят от светлина,
да вярваш във доброто благо това е първата врата...
Сърцето мое пак мечтае, препуска бързо в дилижанс,
вихрушка - лампата се светна, отново върнах се при вас...
Дим Митър Хакини
8:31 PM 1/28/2014
Стъкленица нося във сърцето, плуват в нея светове,
митично приказни сюжети, мечти на малкото дете...
Вселената сърце пулсира, рисува с мека топлина,
картината, каквато бива, дълбока лична тишина,
Вятър галеше водата, вълни играят на синхрон,
планета толкова позната, това е моят дом...
Сега намирам се на нея, дали съм искал аз това?
какъв съм бил, какъв ще бъда, отговор ни дава Тя...
Свят изпълнен със магия, думи остри, като нож,
чувства строго деспотични... диктуват всеки ход...
Някъде, по пътищата криви, разказват приказки от мед,
за души свободни и отминали години, когато светехме на вред...
Кога промяната настъпи, няма писмен документ,
но лъжите толкова изкусни, създават истината век след век...
Закони стриктно подредени, прикриват всеки гъсталак,
в които може да се шмугне, търсачът виждащ знак...
Но искрата винаги ще свети, където живите мечти,
приветстват със усмивки меки, свободно вечните души...
Да вярваш силно в нещо свято, да вярваш в свят от светлина,
да вярваш във доброто благо това е първата врата...
Сърцето мое пак мечтае, препуска бързо в дилижанс,
вихрушка - лампата се светна, отново върнах се при вас...
Дим Митър Хакини
8:31 PM 1/28/2014
Тагове:
Няма коментари
