Резачки неспирно отнемаха животи. Десетки паднали дръвчета, още невръстни, щяха да послужат за благото на човека. Бойно поле от средните векове, би било достойна гледка за сравнение, но този път войната не се водеше в името на религиите, нито пък за териториално надмощие, красивата Елена също отсъстваше, а огромно количество исторически книги нямаше да бъдат написани. Всичко това се случваше под наметалото на древен празник, познат като Коледа.

Милиони хора по света, участваха неволно във вторият по големина изпразващенергийните тела ритуал, носещ след себе си пластмасови усмивки, и щастие равно на няколко дневенмаратон, десетки бутилки, още по - голяма озонова дупка и един не толкова доволен черен дроб. 

Мъртвите дръвчета играеха ролята на катализатор, поставяни във всеки дом, те биваха украсявани със светещи морски кончета, звезден прах, и други странни предмети, липсващи дори в свещените описи на Глобалните Вселенски Кристали. 

Така, сложната мрежа от символизъм се затваряше в правилни фрактални форми, рисуващи неравно делни мандала алгоритми, носещи посланието на още по древна цивилизация, която стриктно наблюдаваше своята система за унищожение на видове и планети.

- Режи, по - бързо. Ден година храни! Размърдайте се! Пара излизаше от устата на главниятдървосекач. Кристализирали водни облаци рисуваха формата на живота. Въздухът - програма гориво, предоставяше най - лесният и бърз начин за еволюция - дишане. 

Дишат ли хората днес? Дърветата знаеха този отговор, а човечеството бе потънало в дълбокото невежество на материята, благодарение на банда пияни римски войници, запалили древната мъдрост помещавана в портала на знание - Александрийската библиотека.

Сечището бе в близост до града. Удобно и перспективно. Лесно и бързо. Всички бяха доволни. 

Група онемели души от растителното царство още бе в шок, наблюдавайки собственото си извозване те получиха моментален проблясък, включващ чифт нови вечно зелени листа тип "Арфа", както и билет за прекрасна градина, винаги напоявана и добре поддържана от градинаря Петър. Натовариха и последното дръвче. Камионът бавно напредваше към пазара, а две очи напоени с горски сълзи, оплакваха падналите приятели. Горска котка разкъса пространството с тъжен писък.

Сив, наостри уши и настръхна.

- Нещо се случи, в мета - котешкото пространство... долових силен сигнал на тъга от мой далечен роднина.

Бандата загуби усмивки, очакваха Сив, да завърши информационният канал.

-- следва продължение --