Постинг
26.12.2012 20:59 -
Лудост по Коледа ( част четвърта )
Лудост по Коледа ( част четвърта )
- Сив, Шарен - да тръгваме хрумна ми нещо наистина лудо! Сашо Екса, нахлузваше кеца с пробита подметка тип клапа, наметна леко скъсаното яке с усмивка, изплези се на огледалото, и придружен от двамата му необикновени приятеля напусна щаб квартирата.
Колония Кал направи бърза метаморфоза след поредният пороен дъжд, обогатен от солидна доза течност за спирачки, прах за пране, малко захар и две кифли без ленено семе. Способността да бъдеш прах, същевременно твърд като камък, а при влага пластичен, бе привилегия достойна само за съществата от измерението на мекотелите.
Тази интелигентна Кал имаше цел. Индустриалната зона, бе вдъхнала не само живот, но и воля. Тя претендираше пред местният комитет за нови видове от години. Резултатът бе в ползва на скулпторите занимаващи се с глина. Те твърдо оборваха идеята, Калта да бъде признат за нов вид, това би оказало голямо влияние върху целият свят. Идеята че "неживата материя", която всъщност дори може да пише и да протестира, трябва да бъде призната за жива, причиняваше колики на голям брой тежко заседнали пред телевизорите данъкоплатци.
- Ъграаа, ако една идея не е опасна, не си заслужава да бъде наречена идея, Ъграааа - Шарен, бе подвижна банка за мъдрости и каталог за конспиративни идеи и теории, а пък Сив от своя страна бе котка будист, може би първата по вида си, но както всички знаят, котките притежават скрити сили. Екса ги наблюдаваше те бяха единствените му приятели, на който може да разкрие свой те идеи за Света и вибрацията на разваленият кашкавал.
- Ще ви разкажа, нека улегне, а миризмата на нафта ми се губи, това не е типично, не мислите ли? - Сладникаво и меко, що е то? Нова миризма? Хм. Екса бе загубил голяма част от вкусовите си рецептори в тежки битки състоящи се от поглъщането на илюзорно огромен брой чаши пълни са ракия, бира и тук та-ме малко антифриз. Не минаха и няколко секунди и Сив изпревари в отговора си Шарен.
- Банани, от тази миризма, получих рецепторен оргазъм, мустаците ми получиха серия гърчове - сподели той с лека усмивка.
- Ъграаа, Сив, всеки път ме учудваш що за чудата котка си ти, банани, как може котка да се възбуди така от банани!!! Ъграаа.
Бандата избуха в смях проправяйки си внимателно път, из между новите строителни чудеса проектирани от Кал.
Две очи зорко проследиха отдалечаващи се. Тишина. Струя бананов дим се завъртя грациозно помитайки след себе си няколко разсеяни фотона.
- Шефе, всичко е под контрол.
Широката врата на хамбара издаде мътещ водата звук. Отвори се. Първият жълт камион запали двигателя. Митър се смееше с очи. Всичко вървеше по план, усещаше мириса на победа.
-- следва продължение --
- Сив, Шарен - да тръгваме хрумна ми нещо наистина лудо! Сашо Екса, нахлузваше кеца с пробита подметка тип клапа, наметна леко скъсаното яке с усмивка, изплези се на огледалото, и придружен от двамата му необикновени приятеля напусна щаб квартирата.
Колония Кал направи бърза метаморфоза след поредният пороен дъжд, обогатен от солидна доза течност за спирачки, прах за пране, малко захар и две кифли без ленено семе. Способността да бъдеш прах, същевременно твърд като камък, а при влага пластичен, бе привилегия достойна само за съществата от измерението на мекотелите.
Тази интелигентна Кал имаше цел. Индустриалната зона, бе вдъхнала не само живот, но и воля. Тя претендираше пред местният комитет за нови видове от години. Резултатът бе в ползва на скулпторите занимаващи се с глина. Те твърдо оборваха идеята, Калта да бъде признат за нов вид, това би оказало голямо влияние върху целият свят. Идеята че "неживата материя", която всъщност дори може да пише и да протестира, трябва да бъде призната за жива, причиняваше колики на голям брой тежко заседнали пред телевизорите данъкоплатци.
- Ъграаа, ако една идея не е опасна, не си заслужава да бъде наречена идея, Ъграааа - Шарен, бе подвижна банка за мъдрости и каталог за конспиративни идеи и теории, а пък Сив от своя страна бе котка будист, може би първата по вида си, но както всички знаят, котките притежават скрити сили. Екса ги наблюдаваше те бяха единствените му приятели, на който може да разкрие свой те идеи за Света и вибрацията на разваленият кашкавал.
- Ще ви разкажа, нека улегне, а миризмата на нафта ми се губи, това не е типично, не мислите ли? - Сладникаво и меко, що е то? Нова миризма? Хм. Екса бе загубил голяма част от вкусовите си рецептори в тежки битки състоящи се от поглъщането на илюзорно огромен брой чаши пълни са ракия, бира и тук та-ме малко антифриз. Не минаха и няколко секунди и Сив изпревари в отговора си Шарен.
- Банани, от тази миризма, получих рецепторен оргазъм, мустаците ми получиха серия гърчове - сподели той с лека усмивка.
- Ъграаа, Сив, всеки път ме учудваш що за чудата котка си ти, банани, как може котка да се възбуди така от банани!!! Ъграаа.
Бандата избуха в смях проправяйки си внимателно път, из между новите строителни чудеса проектирани от Кал.
Две очи зорко проследиха отдалечаващи се. Тишина. Струя бананов дим се завъртя грациозно помитайки след себе си няколко разсеяни фотона.
- Шефе, всичко е под контрол.
Широката врата на хамбара издаде мътещ водата звук. Отвори се. Първият жълт камион запали двигателя. Митър се смееше с очи. Всичко вървеше по план, усещаше мириса на победа.
-- следва продължение --
Тагове:
