(част втора)

Две зимни винарки танцуваха валса на промяната. Кристални пируети рисуваха картина от предната вечер. Последният Петък. Истерията.

Сашо Екса отвори око, другото се чудеше дали да го направи. Да запазиш покой, събуждайки се, след поредната тежка вечер е важен фактор. Банда кръвни телца, успели да останат трезви, поддържащи организма жив, заеха позиции, техните пияни братя се готвеха за последната атака, наречена махмурлук.

- Ъъъъ, мамка му - Екса, неволно зае поза, показваща древна мудра, последва остро главоболие, битката между пияни и трезви кръвни телца започна на ново. Изправи се с усмивка, това го можеше най - добре, оръжие против всеки вплетен в мрежите на системата. Плакати на изсъхнали звезди висяха от стените. Бутилки играеха рулетка по пода. Мисъл, започна бавно да проправя път, о спомени!

 - Нееее, пак го направих, всеки път, едно и също! Запъти се към ъгъла на стаята и погледа към пода, гледащите го мило саксии с интересни цветя.

- Събуди се, събуди се, той се събуди - шепнеха цветята едно на друго.

- Цветя, хм, обичам цветя! Синята метличка, неволно кихна, микроскопични прашинки преминаха двуметровото, разстояние и нежно докоснаха носа на Екса, последвалата кихавица бе и първият, био контакт по между им, съюзът бе сключен.

- НаааЗзддрааааВееее - провикна се зад прозореца Шарен, подскачайки нервно от крака на крак, новата му придобивка, термо папагалски костюм от козина на полярна мечка, имаше и свой те недостатъци, но пък е жив, и то при минус петнадесет градуса! Какъв папагал, мислеше си той, каква мъртва бяла мечка!

Сашо. се запъти към вратата, отвори я, а Сив се шмугна между краката му, Шарен, прелетя над него и кацна на полюлея, събаряйки две дузини самотни прашинки.

- Привет приятели, любими, радвам се да ви видя живи и здрави, Сив, ела тук, взе парче хляб, натопи го в чинията и полученият вкусен залък, се превърна в така мечтаната закуска. - Хаха, Шарен, като те гледам с този костюм не мога да повярвам че си вегетарианец, защитник на Всеобщото Благо, Екса напълни близката купичката с изсъхнали трохи и няколко останали семена.

- Граа, пооо добррррреееее жииив защитник, от колкото буцааа с лееед, Ъграаа, но да не забравяме, че тази мечка стана доброволно донор, дарявайки козината си на папагалското сдружение "Топли Пера", Шарен, заби радостно клюна в паничката, поглъщайки вкусно първо трохи, после зърна, а на края вече кълвеше на ред.

Екса, седна на стола, усмивка озари лицето му, но Махмурлук реши да развали тази идилия и го сръчка в главата с крак брадва, напомняйки му че вчера е пил, а той днес е негов гост .

В този момент в близката къща една самотна Банова кора бе изпушена, а два косъма направиха ефирно епично накъдряне

- Да започваме.

--- Следва продъжение ---

част първа -> http://trip.blog.bg/izkustvo/2012/12/20/ludost-po-koleda-chast-pyrva.1033522